ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ МОДЕЛ НА СМЕСЕНОТО ОБУЧЕНИЕ:
СПОДЕЛЯНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕАЛНОСТИ.

Настоящата динамика, която наред с други фактори се нюансира от обществото 4.0, в което технологичните иновации и компютъризацията дават на членовете му отличителен отпечатък, доведе до качествен скок в образованието (Balladares, Avilés и Pérez, 2016).

От една страна, необходимостта от включване на новите технологии в образователното пространство, за да се отговори на социално-образователните изисквания и на изискванията на учениците, продължава да бъде предизвикателство за участниците в процеса на преподаване и учене поради непрекъснатия напредък на цифровия свят (Roig и Moreno, 2020).

От друга страна, с настоящата цифрова революция сме изправени пред промяна на парадигмата, която представлява първа стъпка, ако приемем, че цялостната цел на образованието е да повлияе на когнитивното, емоционалното и поведенческото развитие на учениците, за да се улесни успешната им адаптация към съвременното общество.

В този смисъл в момента са във възход някои модели по отношение на образователните решения, както педагогически, така и технологични, които дават стимул за нови начини на преподаване и учене, които надхвърлят пространствено-времевите координати или еднопосочния трансфер на информация, а по-скоро се фокусират върху съвместното изграждане на знания в разнопосочни образователни среди, предлагайки нова вселена на интерактивност за дидактическите отношения.

Един от тези модели е смесеното обучение, което сега често и обичайно се използва в учебниците, свързани с медиите и технологиите в образованието. В образователната литература се среща единодушие по отношение на неговото определение: "това е смесено използване на лична и нелична среда с присъствието на технологии и чиято основна идея е изборът на подходящи медии за всяка образователна потребност" (Bartolomé, 2008), което се развива в посока на педагогически проекти, в които се уточняват видът на дейностите и връзката между двете среди.

Въпреки че има многобройни проучвания, които подчертават неговата ефективност в сравнение с други модели на преподаване (Niekerk and Webb, 2016), въпросите, които понастоящем възникват около смесеното обучение, са значителни, поради което поканата за критичен и споделен размисъл може да бъде полезна за ангажираните и заинтересовани образователни агенти.

С други думи, трябва да направим упражнението да анализираме въпросите, които занимават ежедневната ни образователна практика, за да намерим споделени реалности, които да ни насочат към съвместно търсене на гъвкави практики, които да са адаптивни към конкретните ни условия.

Неотдавна имах възможност да извърша това упражнение с няколко колеги в областта на образованието, които също предоставят обучение чрез смесено обучение, и се появи един повтарящ се общ въпрос, който ще обясня по-долу и който би могъл да представлява интерес за обсъждане: Как оценяваме емоционалното състояние на учениците, когато се сблъскват с обучение чрез смесено обучение? Ако смятаме, че създаването на положителен емоционален климат е от съществено значение за всеки качествен процес на преподаване и учене, бихме могли да се интересуваме от добри практики, насочени към неговото насърчаване или дори предотвратяване на често срещани, престижни ситуации, като например справяне със стреса. За тази цел можем да разгледаме начина, по който нашите ученици подхождат към този вид учене, техните възприятия и емоции. Един от примерите се предлага от Автономния университет на Барселона, в сътрудничество с други европейски университети, с разработването на проект, основан на неврообразованието: SPOTLIGHTERS, който да помогне на учителите да откриват негативните емоционални състояния и по този начин да предлагат стратегии за самоконтрол, създавайки положителен емоционален климат за учене. Доказано е, че той е приложим и може да бъде адаптиран към различни условия и възрасти - от началното до следзадължителното образование (spotlighters.eu).

Други въпроси, споделени от специалистите, които разработват практики за смесено обучение, са: Как да постигнем стабилна мотивация и проактивност във времето чрез смесено обучение? Как да се гарантира култура на съвместна работа сред учениците имигранти в областта на цифровите технологии чрез смесено обучение?

Диалогът около тези и други въпроси, които могат да възникнат около предизвикателствата, породени от качествените образователни практики със смесено обучение, остава отворен и би било много интересно да успеем да предизвикаме дебат в по-голям мащаб, който не само да изясни съмненията ни, но и да ни позволи да продължим да се учим взаимно от професионалния си опит.

Автор: Марта Роберт Приус